Гърция, Ирландия, Италия и Португалия са определени като "най-засегнати" от строгите финансови мерки.
Апетитът към рискови сделки в сферата на недвижимите имоти е ограничен, показва нов доклад на консултантската компания DTZ. Документът, озаглавен "Въздействие на строгите финансови мерки в Европа", категоризира страните от Стария континент по три критерия: държавен дълг като дял от БВП, икономически растеж и съкращения в държавния сектор (като дял от общата офис заетост).
Гърция, Ирландия, Италия и Португалия са определени като "най-засегнати" с резултати под средните по два или повече от критериите. Пет държави, включително Германия и Великобритания, отговарят на един от критериите и са класифицирани като "маргинално засегнати". Страните, които не се вписват в нито един от критериите, са в групата на "най-малко засегнатите". Сред тях преобладават икономики извън еврозоната, включително Скандинавските страни и страните от Централна и Източна Европа. Най-засегнатите пазари имат обща годишна възвращаемост от 8,4%, маргинално засегнатите са със 7,8%, а най-малко засегнатите – 6,7%.
Разликата в представянето между трите категории се дължи основно на спредовете на доходността. Най-засегнатите пазари в момента предлагат доходност от около 100 базови точки над тази на най-малко засегнатите пазари.
Докладът също така прогнозира известна компресия на доходността, като доходността на държавните облигации на най-силно засегнатите пазари се очаква да се затегне и да се върне към по-ниски дългосрочни средни стойности. Ситуацията при най-слабо засегнатите пазари е противоположна - там се очаква доходността на държавните облигации да расте, което на свой ред ще предизвика отрицателно въздействие върху доходността. Въпреки че общата възвръщаемост е по-висока при най-засегнатите пазари, ръстът при наемите остава слаб.
Прогнозираните съкращения на работни места влияят негативно върху офис пазарите, а ефектът от строгите финансови мерки се отразява пряко на заетостта в държавния сектор и косвено върху растежа в частния сектор.
Според Матю Хол, асоцииран директор на DTZ Forecasting & Strategy Research и автор на документа, "четирите държави, които са най-засегнати от строгите икономически мерки, са Гърция, Ирландия, Италия и Португалия. Трябва да се отбележи обаче, че повечето страни, общо 17, остават маргинално засегнати или почти незасегнати от кризата. Скандинавските страни и държавите в Централна и Източна Европа са в най-добри позиции да се справят с кризата, тъй като повечето от тях упражняват строг контрол върху държавните финанси и не са част от еврозоната, което им позволи да използват по-ефективно финансовите си политики при справянето с ранните етапи на кризата".
Въпреки че докладът е базиран на критерии от национален мащаб, налице са вариации при степента на въздействие на ограничителните мерки в различните области в отделните държави. Наблюдава се тенденция второстепенните региони и градове като цяло да са най-засегнати, тъй като в тях делът на заетостта в държавния сектор е висок.
Тони Макгоу, който оглавява отдела за прогнози и проучвания на DTZ, коментира, че "въздействието на строгите икономически мерки в Европа върху пазара на инвестиции в имоти се проявява в поляризацията на пазарите. Доходността остава висока при периферните икономики, докато при ключовите локации тя пада. Капиталът бързо се измества от държави, определяни като рискови, и се насочва към по-слабо засегнати градове в рамките на отделните страни.... В цяла Европа има обявени мерки за затягане, но реално малко от тях са приложени, така че пълната степен на въздействието им все още предстои през следващите две години".